Зимно-ловджийска идилия

Нагретите до червено кюнци създаваха достатъчно уют и той си свали чорапите! Разтри ходилата и ги потопи в легена със солена вода! Капки разтопени снежинки се стичаха по заскрежения му мустак.

Тя забърса набързо пушката му и нетърпеливо започна да вади разкървавения дивеч от ловната му чанта - три заека!

-          Сега ще ти донеса да си пийнеш и хапнеш.

-          Донеси червено вино в голямата кана и нарежи от онези суджуци! – посочи към точилката в ъгъла, на която висяха добре изсъхналите меса!

След първата водна чаша, която изпи на един дъх, бузите му се зачервиха и пламнаха очите му! Тя седна до него и отпи малка глътка. Запали му цигарата и започна да го разтрива, гледайки го с влажни очи.  Покривът скърцаше под натиска на снега, а луната се отразяваше в разтапящите се снежинки на прозореца!

Миризма на загарящо тесто се разнесе! Побърза да извади баницата, покри я с кърпа и я остави върху печката, след което коленичи и му разкопча панталоните. Искаше го! Така както стоеше на стола и отпиваше вино, отпусна главата си назад и се остави на ласките й. Свърши бързо. Преглътна и го целуна нежно, усмихвайки му се. Разчупи баницата и започнаха да се хранят.

Разказваха любовта си един към друг с очи и мълчаливо се усмихваха достатъчни.

[wp:svejo-net][topbloglog]