Добър ден, свят! Не те харесвам. Слънцето ти не ме топли, водата ти не утолява жаждата ми, ръката ти не ме гали. Оставяш следи по кожата ми и ме ограбваш тихичко, ден след ден, без някой да разбере за това. Дадох ти повече, отколкото имах, плаках скрито и по малко, търсех зелен хайвер, винаги намирах врата, която да затворя и огледало, което да счупя на малки нещастни парченца.

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички

Тук, там, навсякъде е претъпкано от абортирали хора: абортирани любови, приятелства, добри намерения. Лягаш на масата и всичко, което те кара да чувстваш просто изчезва, изтръгваш го от себе си преди да е посмяло да започне да диша и да определя живота ти.

"Любовта е отговорът на повечето от въпросите в сърцето ми, като "Защо сме тук?" и "Къде отиваме?".

Тези думички е изпял Jack Johnson в едно от безброй многото си талантливи парчета, от които положителната енергия ви залива и затопля моментално. На мен лично този изпълнител ми носи спокойствие и надежда. Дано усмихне и вас в този чист сепемврийски ден.

Натискаш „пауза” и правиш опит да ме разгледаш, ровиш в мен, не съм различна или съм? Обикновена съм като деня ти, изтъркана като талонче за награда, на което пише „Опитай пак”, ненужна като дрехите в дъното на гардероба ти, които никога не носиш, но отказваш да захвърлиш и защо?

Спомняте ли си времето, когато блажено и кротко сте заспивали, заслушани в приказка за вълшебни времена, места и хора? Може да ви се струва, че сякаш цяла вечност ви дели от тези години, но това далеч не е така - просто намерете някой с тих и нежен глас, който да ви прочете следващите редове, а след това притворете уморени глепачи и усетете милувката на меките завивки. Е, започнахте ли да си припомняте вече?

Въпреки че болшинството от вицовете за блондики ги представят като безмозъчни създания без капчица здрав разум, те далеч не се сърдят за това, а тъкмо напротив - приемат епосите с тяхно участие със завидно чувство за хумор и самоирония. Всъщност заблудата, че русите девойки страдат от недостиг на IQ се дължи на съмнителното научно становище, че естествено светлите коси свидетелстват за ниски равнища на тестостерон, който пък от своя страна определял възможностите за логическо мислене, или иначе казано – колкото по-руса, толкова по-неориентирана и глуповата.

Макар любовта да не подлежи на някакви точни формулировки и още по-малко да се движи в строго регламентирани граници , никак не вреди да си наврем носа в Законите на Мърфи за любовта, най-малкото за да се посмеем, да се позачудим, а накрая може би да кимнем утвърдително с глава. Ето ги и тях самите, дами и господа:

- Защо толкова те е страх от любовта? Тя никога не идва напразно. Любовта е покана, а не заплаха, тя те предизвиква да рискуваш, да захвърлиш подредения си живот и да потънеш в хаоса на чувствата, в една прекрасна бъркотия, в която нищо не е на мястото си, но дори и да излезеш с два различни чорапа навън, това ни най-малко не може да те смути, защото си зает да обичаш.

Има думи, за които стига да бъдат прочетени веднъж. Има и такива, които трябва да бъдат четени всеки ден, докато попият в порите ти, плъзнат в кръвта ти и достигнат до душата ти. Времето така или иначе не е наше, то не ни принадлежи, ние само го използваме, но дали си служим с него правилно? Отдели няколко минути от времето си, за да прочеш това, на което аз попаднах, случайно или не, и дарих късче от деня си, за да го споделя с теб: