С Ганчо се знаем отдавна. Още от времето, когато беше далече от родината. Странно или не, но свежо ни събра. В смисъл, че покрай сайта започнахме да коментираме в блога на другия, после скайп и така постепенно може да се каже, че се сприятелихме. После той се върна и за изненада стана част от екипа на svejo.net . Оттогава почти спря да пише в блога, а да го хванеш в скайпа беше почти невъзможно. Но ето, че все пак се уцелихме. И от приказка на приказка, за минали времена, за бъдещи такива на мен ми хрумна нещо:
За любопитните »
Тук ще се публикуват разкази и преразкази на всички автори за дадено събитие, което изгарят от желание да отразят.
Разсмях се и аз от сърце. Зарадвах им се на палавите маймуни и естествено споделям тук с вас да се порадвате и вие. Вземете пример от тях и разнообразявайте живота си.
Усмихна ми се слънцето днес. Жалко, че не съм на Шабла примерно… Важното е, че ми се усмихна, а и аз му се усмихнах. Уравновесен ще започна деня си…
Освен това станах магистър вчера. Успях незнайно как да защитя дипломната си работа, която бях зарязал за сметка на поезията.
Част от рецензията:
III. Забележки и въпроси
Винаги ми е била странна тази работа с ходенето по улиците и раздаването на визитки и брошури с “оферти” … Улови ни г-н Паси, а аз не пропуснах да го щракна. Лично мен това не ме агитира по никакъв начин. Смятам, че работата на политиците е всеки ден да са сред хората и да се борят за техните интереси, помагайки им да вземат правилните решения за тяхното благо… Надявам се един ден обществото ни да порасне до толкова, че това да се случва…
Когато животът те носи!
Когато преживяното носи ти нещо…
С което ще живееш по-добре,
ще живееш за секунда, но вечно…
Вкопчен, в желание за живот,
за момент изпълнен със радост!
Впит, във едната любов,
обсебен от момента, но слабост…
Ти носиш се по течението нужно и вечно!
Удоволствие вперило поглед във теб и някакси нежно…
Отдаден на този момент на случайност,
обичаш се в безпомощна всеотдайност…
Играещ, с живот подарен,
подарък един получаваш…
Усмивка в самотния ден,
една целувка!
Осмислящ живота си утре,
осмислящ, загубена в мен!
Ти вярващ, вярваш горещо…
И утре, и утре във новия ден…
Ще те чакам! Очаквам те…
Искам те! Търся те в мен!
Загубени! Загубен отново,
откривам те …
Животът не се мери с броя вдишвания, които правим,
а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин
Времето, като понятие е твърде абстрактно, защото е измерение непонятно за нашето рационално мислене. Поради тази причина го подценяваме, толкова много, че понякога улисани в ежедневието си, го пропускаме, а то е, което бележи нашето начало и край, младост и старост, и всичко, което ни се случва между тях. Времето е изтъкано от мигове на падения и възходи, които променят напълно съдбата ни, дават ни мъдрост и упование, за да посрещнем всичко, …